Син кехлибар
Синият кехлибар е рядък вариант на кехлибарената смола, който се отличава със синьо оцветяване. В природата синият кехлибар се намира само в Доминиканската република – основно в кехлибарените мини край град Сантяго де лос Кабайерос, и в по-малка степен в източната част на страната. В съвремието синият кехлибар се намира със същата честота както и местният доминикански кехлибар,[1][2][3] образуван от смолата на изчезналия дървесен вид Hymenaea protera.
Под изкуствена светлина синият кехлибар изглежда като всеки друг, но под естествена светлина има интензивен флуоресцентен син блясък. При рязане и полиране синият кехлибар излъчва приятна миризма (ароматни молекули), която е различна от тази на обикновения кехлибар.
Причини за оцветяването
[редактиране | редактиране на кода]Учени от Университета в Павия изследвали късове син кехлибар по метода на оптичната абсорбция, флуоресцентната спектроскопия и времево-разрешената регистрация на флуоресценция. Резултатният спектрален анализ показва, че спектрите на излъчване и възбуждане на синия кехлибар са близки по форма до тези на разредените разтвори на антрацен, перилен и тетрацен, и учените правят извода, че флуоресцентният въглеводород, на който се дължи синият цвят, вероятно е перилен.[4] Въпреки предположението, наличие на такива ароматни въглеводороди не е потвърдено в изследваните образци на син кехлибар. Всички видове кехлибар проявяват флуоресценция, но синият кехлибар флуоресцира с по-голям интензитет.
Въпреки че има няколко теории за произхода на доминиканския син кехлибар, има голяма вероятност той да дължи съществуването си на примеси като антрацен в резултат от „непълно изгаряне“ на растителност от изчезналия вид Hymenaea protera преди 25 до 40 милиона години.[5]
Този ефект е възможен само при някои екземпяри от категорията на доминиканския, мексиканския и индонезийския кехлибари. Всички други видове кехлибар, например балтийския, е невъзможно да проявяват ефекта, което се дължи на специфичното разпространение на дървото Hymenaea protera.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brost, Leif, Dahlstrom, Ake. The Amber Book. Tucson, Geoscience Press, 1996. ISBN 0-945005-23-7.
- ↑ Iturralde-Vennet, Manuel A. Geology of the Amber-Bearing Deposits of the Greater Antilles // Caribbean Journal of Science. 2001. с. 141–167.
- ↑ Martínez, R. & Schlee, D. (1984): Die Dominikanischen Bernsteinminen der Nordkordillera, speziell auch aus der Sicht der Werkstaetten. – Stuttgarter Beitr. Naturk., C, 18: 79-84; Stuttgart.
- ↑ Bellani, Vittorio и др. The origin of the blue fluorescence in Dominican amber // J. Appl. Phys. 97 (1). 2005. DOI:10.1063/1.1829395. с. 016101–016101–2.
- ↑ George Poinar, Jr. and Roberta Poinar, 1999. The Amber Forest: A Reconstruction of a Vanished World, (Princeton University Press) ISBN 0-691-02888-5
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blue amber в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |